Участие в международна археологическа експедиция “Долината на царете” 2014 (“Valley of the Kings” 2014/“Долина царей”, сезон 2014 в Република Тува, Руска федерация

Участие на 3 студенти от НБУ в последния сезон на археологическата експедиция в Долината на скитските царе в Република Тува, Руска федерация, организирана от Руското географско общество;
***
Представете си да ви предложат да прекарате един месец в Сибир, като доброволец-археолог за “Руското географическо общество” и без да се замислите да приемете. Аз точно така постъпих, когато моята приятелка и колежка от “Нов Български Университет”, Александра Ангелова, ми предложи да заминем заедно август месец 2014 година. Нейното предложение се състоя година по-рано, аз веднага приех и година по-късно, благодарение на усилията и упорството на Алекс, ние се озовахме там замешетени след почти 24 път до лагера ни, на не повече от 50 км от столицата на република Тува- Кизил.
Оттук нататък започна нашето незабравимо приключение в Тува. Живяхме в обща военна палатка с още 11 момичета и 1 благословена печка, която местно момче идваше да зарежда отново с дърва, докато спяхме през нощта. Имахме общи 8 душове, за 116 човека, общи 10 тоалетни, общи мивки с неизменно ледена вода и 2 малки огледала, които се появиха едва след втората ни седмица. Животът ни там беше изключително прост и рутинен. “Рутина” е дума, която плаши хората по принцип, но в този случай тя действаше на всички ни направо лековито. Мисля, че след около седмица нашите умове се избистриха и мога да кажа, че станахме други хора. Чувството за свобода, безвремие и вечност в неповторимата тувинска природа обвземат и изпълват хората, които имат късмета да попаднат там.
Работата ни беше физическа, в природата, което контрастираше на начина, по който вкъщи прекарвахме ежедневията най-често във висене пред компютъри или заточени вътре.
От организацията се бяха погрижили да научим това-онова докато копаем надълбоко в миналото. В един момент внезапно ме осени факта, че копая номадски гробници, не кога да е, а преди две хилядолетия. Това ме накара да внимавам повече с лопатата.
С Алекс пристигнахме там с амбицията да снимаме филм за Тува и лагерът. Помогнаха ни многото организирани мероприятия- представяне на модата през вековете в Тува, всякакви танци, състезания, конкурси и игри, но най-интересното и вълнуващо събитие беше концертът на най-популярната тувинска музикална група “Хун-Хуур-Туу”.
Тувинската музика е една от най-уникалните музикални култури в света и е въплъщание на чуждите и магически свойства на тяхната природа и отдалечен живот. Успяхме да вземем интервюта от интересни и дейни хора в тяхното малко общество. Въпреки, че популацията им събира едва 300,000 души, територията на Тува е тройно на България (в Русия сме, все пак).
На моменти работата и живота ни там беше тежък. Мисля, че всеки един от нас изкара някаква болест, аз веднъж в началото и на тръгване. Мога да кажа само това- да си болен в Сибир, е различно от това да си болен където и да е. Там като че ли бацилите им са стократно по-силни, а и резките амплитуди (през деня 30C, през нощта се случи и да падне до нулата) не спомагат бързото възстановяване.
Имахме си вестник на лагера “Чо! Копай!” (“ChocoPie” се казваше всекедната ни закуска в почивките на работа, получи се игра на думи)и направихме две издания от него, където скромно написах две статии за страдащите от липса на разбираема информация, английско говорящи в лагера.
Най-вълнуващото се и запомнящото се в нашето пътуване са хората. Лично аз главно се сприятелих с руснаците и се потопих в прекрасната руска култура. Никъде по света не приемат българите така радушно както там. А ни приемат така именно защото между нас винаги ще съществува разбирателство, заради сходствата помежду ни.
Там срещнахме истински приятели и подобно мислене. Съберете заедно млади хора за един месец на свеж въздух, игри, шеги и приключения по цял ден и гледайте какво става.
Тъгата от раздялата ни е неописуема, но уговорките за продължение на полевия сезон догодина и междувременни посещения между Русия и България остават.

Ружа Райчева, студент в НБУ и участник в проекта

Екип:

• Александра Беллотто - студент
• Борислав Марков - студент