ГЕОМЕТРИЯ НА ГОЛОТО ТЯЛО творчески проект-работилница на доц. д-р Динамир Предов, AFIAP и екип

Идеята на проекта е в изследване на съвременната трактовка на голото женско тяло, в контекста на наследството на Елада, Ренесанса и фотографското изкуство на ХХ век.
ПЪРВИ ЕТАП: В серия от три семинара се разглежда теорията и практиката при заснемането на голо женско тяло в студийни условия.
ВТОРИ ЕТАП: Разработват се конкретни идеи и логистични планове.Реализират се пет фотосесии в студийни условия, като снимките се правят със средно форматна цифрова фотокамера от най-висок професионален клас.
ТРЕТИ ЕТАП: Под ръководството на доц. д-р Динамир Предов, AFIAP се реализира компютърната обработка и финалната визия на изображенията.
В екипа на проекта са включени пет студенти и двама преподаватели.
Това са Динамир Предов, Васил Гарнизов, Аксения Тодорова, Глория Бандерска, Ивайло Георгиев, Мартина Маркова и София Милева.
Голата фигура е един от най-дискутираните жанрове в изобразителното изкуство и фотографията в частност. Историята на жанра голо тяло е на повече от 2000 години. През това време този жанр ту се издигал до сакрални висоти, ту е осъждан и бил изместван в задния двор на художествения живот.
Понятието „Акт“ е въведено от академичната живопис през 19-ти век.То произлиза от латинската думата „actus“ – действие. Като художествен стил актовата фотография представлява стилизирано изображение на голото тяло с основен акцент върху линията и формата на човешката фигура или определена част от тялото. Някои от фотографите снимащи голо тяло считат, че актовото изображение трябва да изучава и представя човешкото тяло, вместо личността на модела и поради това, човешкото лице не се включва в кадъра. Основание за това бихме могли да потърсим и в елинистичното наследство, от което, безспорно води началото си съвременното изкуство на голото тяло. Много голяма част от откритите скулптури от този период , са с липсващи глави. Това, неминуемо е повлияло на естетиката на изразяване , тоест трактовката на голото тяло, без неговата глава се е приемало за нещо „изначално“. Освен това до Реноар, голото тяло винаги е представяно в контекста на Древно – Гръцката митология и история.
Още от дълбока древност, човешкото тяло е било предмет на изследване и пресъздаване. Силата на човешкото тяло, динамиката и пропорциите са пораждали възхищение и уважение. То е било изобразявано в керамични и каменни, по-късно мраморни и метални скулптури, доста често и в стенописи и мозайки.
Условно актовата фотография може да се раздели на два основни вида – Арт акт (Art act) и Еротиче. Под първия термин разбираме художествена гола снимка, където натурата е показана артистично, а самата снимка се приравнява към произведение на изкуството. Акт арт фотографията е една от формите за обожествяване на човешкото тяло.Този стил е многообразен и безграничен, така както е многообразна и творческата фантазия. Много често фотографите работещи в този жанр предпочитат черно-бялата фотография. В основата на изграждането на изображението се използва играта на светлината за създаване на драматизъм, мистичност и артистичност. Не трябва да забравяме, че през първите сто години от своето съществуване (за рождена година на фотографията е призната 1839 година), фотографията е познавана и практикувана в своя черно – бял вариант.
В момента акт арт фотографията е предназначена преди всичко за художествени галерии и частни колекции , за публикации и илюстрации в специализирани артистични списания и издания.
Изкуството на актовата фотография не е само в голото изображение, а и в чувствеността на творческото послание и не на последно място, в обективното тълкуване на зрителя. Голото тяло трябва „да говори“, да предава чувства и емоции. Именно умението на твореца да „чуе“ и да покаже това, определя истинския художник.
В изложбата са показани седем прочита на този все още противоречиво приеман в България фотографски жанр, с надеждата да променим и преодолеем „балканския синдром“ към голото тяло във фотографското изкуство.

Постигнати резултати

1. изложба на черно-бели фотографии;
2. албум с колекцията от художествени снимки;
3. реклама на възможностите на студентите и преподавателите от НБУ, Лабораторията по фотография, програмите “Фотография” и “Антропология”;

Екип:

• доц. д-р Динамир Предов - преподавател