Нагласи на мюсюлманите в България - 2016

Проектът включва представително проучване, осъществено от агенция „Алфа Рисърч” с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“ и качествено проучване, осъществено с подкрепата на Нов български университет

Разработка на изследователски инструментариум и анализ: Доц. д-р Боряна Димитрова „Алфа Рисърч”, проф. Евгения Иванова, д.н. (ръководител на екипа), НБУ, доц. д-р Михаил Иванов, НБУ, доц. д-р Соня Хинкова, НБУ.
Качествено проучване: Проф. Евгения Иванова д.н. (ръководител на екипа), НБУ, доц. д-р Соня Хинкова, НБУ, Владислав Величков, докторант, НБУ, Илиана Панайотова, докторант, НБУ.


Изследването „Нагласи на мюсюлманите в България – 2011”, осъществено от същия екип, предизвика широк обществен интерес и досега е цитирано както в академични публикации, така и в мас-медиите - както у нас, така и в чужбина.
Пет години по-късно реалността е променена: във външнополитически план (значителната динамика в Близкия Изток – политическа и военна, обособяването на Ислямска държава и третирането на исляма като световна заплаха) и във вътрешнополитически план (наказателните дела, в които български мюсюлмани са подсъдими за „престъпления против републиката”, както и разцеплението в ДПС и последствията, които то поражда в отношенията с република Турция). Засилващите се емигрантски потоци, чиито участници са предимно мюсюлмани, също формират нови нагласи и „сблъсъкът на цивилизациите” започва да изглежда съвсем близка перспектива. Свидетели сме на процес, в който страхът от „другите” провокира агресията на мнозинството, а тя – от своя страна – предизвиква капсулиране на малцинствата и потенциална обратна агресия.
Именно тези драстични промени направиха необходимо ново изследване, чиято цел е да фиксира различната ситуация, да отчете динамиката в нагласите и да провери дали вече е налице среда за разпространение на ислямизъм – дали опасността от „радикален ислям” в България е реална или мнима.
Методиката, както и в първото изследване, е смесена: количествена - представително социологическо изследване (1 200 анкетирани) - и качествена (113 дълбочинни интервюта). Изследваните под-групи са: турци, българоезични мюсюлмани и мюсюлмани в ромските гета.

Резултати:

1. Социален статус
Декларираните доходи на анкетираните са изключително ниски: 62,5% от тях живеят с доход под 250 лв., т.е. – под прага на бедността (295 лв. към декември 2016 г.). За сравнение – този процент общо за страната е 30.
Два пъти по-ниските доходи обяснимо създават неудовлетвореност, усещане за дискриминация, отчуждение от държавата и макрообществото.
В резултат на това процесът на икономическа миграция е засилен и видоизменен. През 2016 г. се увеличават нагласите за устойчиво, а не сезонно търсене на работа в чужбина. Все повече мюсюлмани заминават семейно и се установяват трайно там.

2. Ценности:
Скалата на ценностите при мюсюлманите не е претърпяла съществени изменения за пет години. Традиционните патриархални нагласи се запазват: на първите места са децата (97%) и семейството (96%) – процент, който не ги оразличава драстично от българските граждани като цяло, които също поставят семейството на първо място с 90%. Патриархалните нагласи личат и в избирането на третата по важност ценност – рода (80%). Следват работата (78%) и приятелите (68%). Както и в предишното изследване, религията не е сред най-важните им приоритети, дори онези, които я определят като „много важна” са с 3% по-малко (46%). За сравнение – едва 16% от българските граждани като цяло отговарят по този начин. (Европейско изследване на ценностите, 2008)

3. Религиозност
Макар че като цяло делът на „дълбоко религиозните” (17%) намалява с 11,5%, други индикатори показват повишение: постещите по време на Рамазан, например, са се увеличили с 5% и сега са 30%. Степента на религиозност се променя и в зависимост от различните групи. Най-висок е този процент в гетата: 89% от техните жители смятат религията за „много важна”, 45,5% се самоопределят като „дълбоко религиозни”, а 100% декларират, че вярват в Аллах. Нараства и степента на религиозност сред най-младите хора – особено при онези, пребивавали задълго в Европа.
Религиозността, също така, се променя в зависимост от доходите – в групите на най-бедните тя е най-висока.
Друг фактор, който също влияе за нарастване на религиозността, е авторитетът на духовните лидери, получили своето образование извън България. Изследването потвърждава резултатите от 2011: остава валидно предпочитанието религиозните дейци да получават образованието си в български духовни учебни заведения (56% тогава). За петгодишния период обаче това предпочитание бележи спад с 13%. В същото време, се е увеличил с 5% – на 12% - делът на тези, които смятат, че това трябва да става в Турция, а онези, които предпочитат за духовно образование Саудитска Арабия, са намалели с 1% и вече са 6%. Качественото пручване нюансира тези резултати: според голяма част от интервюираните духовни водачи и просветени вярващи, най-добро е образованието в Саудитска Арабия, следвано от Турция. На последно място те поставят духовното образование в България, като се мотивират с липсата на акредитация на Висшия ислямски институт и финансовата му зависимост от Турция.
През 2016 г. процентът на хората, мислещи исляма като единствената вярна религия, е достигнал 20,5%. (За българските граждани като цяло този процент е 14 – според Европейско изследване на ценностите, 2008.) Голям процент (78%) от онези, които настояват в училище да се изучава религия, смятат, че всеки трябва да изучава своята – 23% увеличение. Делът на онези, които отхвърлят носенето на забрадки в училище (55%), е намалял с повече от 25%. 53,5% отхвърлят носенето на бурки, но само 2% го смятат за задължително.
В същото време - заедно с видимото намаляване на външните белези на религиозна идентичност – забрадка, хиджаб (с изключение на гетата, където никабите се увеличават след въвеждането на рестриктивни мерки срещу носенето им) – нарастват познанията за религията (особено у най-младите), нараства и потребността от религия. В отделни сегменти от общността на българоезичните мюсюлмани и сред голяма част от мюсюлманите в гетата религията вече се осъзнава не толкова като традиционна принадлежност, а – като дълбока необходимост, като спасение (от болести, от житейски неблагополучия). Разбира се, не би трябвало да се изключват и други мотиви: материален интерес, модно увлечение и бунт срещу рестриктивните политики.
Ясно се откроява вътрешногрупово капсулиране – следствие от чувството на социална неудовлетвореност и отхвърляне от страна на обществото (това личи особено силно в гетата). Макар 67% да смятат, че в отношенията между християни и мюсюлмани няма промяна, делът на оптимистите е намалял.
Високо е неодобрението към терористичните организации Ал Кайда (68%) и Ислямска държава (64%). Това показва, че голямото мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период забележимо е нараснал техният дял. Тези, които смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи, през 2016 г. са 89% (8% ръст).

4. Отношение към държавата
Резултатите показват ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят Шариата като регулатор на правни спорове (едва 0,7% - изцяло в рамките на статистическата грешка - изказват мнение, че споровете трябва да се решават по Шариата). Преобладаващото мнозинство (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията.
Продължават да бъдат значително мнозинство (75%) мюсюлманите, които - при възпитанието на децата - отдават голямо значение на уважението към страната, в която живеят (повече от тези, които смятат, че децата трябва да се възпитават в уважение към религията - 64%), което говори за наличието на общонационална идентичност.
В същото време, расте неодобрението към всички държавни институции: президент (35% отрицание), парламент (45% отрицание), правителство (47% отрицание).
Драстично е нараснал броят на неотговорилите (до 50% в някои от случаите), който през 2011 беше под 1%. Това показва както липса на интерес и отчуждение от държавните институции, така и нежелание да се говори на тази тема, потвърдено категорично и от дълбочинните интервюта.

5. Отношение към други държави
Външният фактор, който бележи най-голяма динамика през 2016 г., е Турция – с 10% е нараснало доверието към нея. То е заявено от 69% от анкетираните, но не е така еднозначно, както преди пет години. Отправя се и критика към управлението на Ердоган, а недоверието към Турция също е нарастнало с 6% и вече е 13%. Въпреки това, рейтингът на турския президент е висок – одобрение 49%. Неодобрение спрямо него заявават 19% и те са предимно в районите, населени с етнически турци.
Повече от половината от мюсюлманите в България (52%) отговарят, че нямат мнение за събитията в Турция след юли 2016. 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията. В същото време, не са малко онези, които не одобряват действията на правителството, като смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите (12%) и че се нарушават човешките права (12%).
За петгодишния период значително е нараснало доверието към Германия и сега е 65%. Динамика има и в отношението към Русия: нарастват както доверието (52%), така и недоверието (21%). Доверието към САЩ обаче бележи спад и през 2016 е 18% (недоверие 45%).

6. Политически нагласи
Почти два пъти се е увеличил броят на онези, които заявяват, че не се интересуват от политика – 52%. Възможно е това да се дължи както на отбелязаното вече нарастващо отчуждение към държавата и макрообществото, така и – на нежелание да се говори на политически теми, категорично очертано и в качествените изследвания. Нежеланието често е мотивирано от страх или от различни институционални и битови обвързаности, предизвикани от монопола на ДПС в тези райони. От друга страна, също два пъти са намалели негласуващите. Това противоречие би могло да се обясни с нагласа към гласуване за партии, различни от ДПС, ако делът на нейните привърженици не оставаше сравнително стабилен. Все пак, налице е и категорично нарастване на подкрепата за ГЕРБ, за която са заявили, че ще гласуват 10%. Новоучредената партия ДОСТ получава 3% (макар в някои райони и у някои респонденти да се открояват предпочитания към нея).

Базисните нагласи на мюсюлманите в България не са съществено променени за последните 5 години. Все така висок (дори бележи повишение) е делът на онези, които отхвърлят както крайните религиозни течения, така и ислямизма, и тероризма. В същото време, ниските доходи и социалната неудовлетвореност у някои групи (18% в гетата твърдят, че към тях се проявява расизъм) биха могли да станат потенциален мотив за радикализация.

Екип:

• проф. Евгения Иванова д.н. - преподавател
• доц. д-р Михаил Иванов - преподавател
• доц. д-р Соня Хинкова - преподавател