самостоятелна изложба скулптура в корпус III на НБУ
26.05 – 05.06.2016
С проекта „Последните граждани на Кале” интерпретирам и развивам идеята на популярната скулптурна композиция на Огюст Роден „Гражданите на Кале” (1889), като изтеглям смисъла й към непосредственото настояще - предаването на Ключа на Крепостта става метафора за съвременната ситуация в Европа.
„Последните граждани на Кале” е опит за художествена рефлексия върху случващото се днес в неговата амбивалентност - приемане/отхвърляне на реалността - военни конфликти, бежанци, атентати... Гражданинът на света се оказва предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности, изградени, без да осигуряват каквато и да е защита в убеждението, че светът не може да бъде друг, освен един.
Съвременният гражданин се оказва в пряка среща с оголения живот на човешкото съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, освен като туристическа атракция, битките са за духа. А духът на крепостта отдавна е всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на синтетика на желания и фантазми.
Фигурите, телата, включени като скулптура в „Последните граждани на Кале”, са отчуждени, разделени, оголени, проядени и самотни в страданието и отчаянието си, в безсилието пред непонятното - представата за Един свят е взривена. Дезинтеграция.
Естетиката на тези „пластмасовите хора” е извлечена от самия материал – полиуретан и полиестер в ярки рекламни цветове (оранжево, розово, виолетово, червено). Използваните автомобилни бои са в контраст и дисонанс със състоянията и деформираната разкъсана плът на фигурите, които покриват – оголени, екстатични фигури. Органиката на човешкото тяло е изведена през използвания нестандартен материал, продукт на органичната химия. Основните фигурни композиции са в естествен размер (life-size).
Гл. ас. д-р Венцислав Занков
Постигнати резултати
1. Популяризиране на изложбата;
2. Участие на студенти;
Екип: