Изследване на генезиса на феномена Жива вода” в южния дял на природен парк “Витоша"

Географски координати на извора N42.5245, E23.2020 WGS84
Изворът „Живата вода“ се намира на 4,5 km на север от с. Боснек в южния склон на планината Витоша. Водата извира на границата между витошките сиенити и варовиците от системата на Голо Бърдо с юрска възраст, ерата на динозаврите. Водата излиза, пулсира, спира и тръгва с гърлен звук от устата на змей, изработен от сиенит. Опашката му сочи мястото на зараждането на живата вода. Легенда гласи, че ако водата спре, когато жаден пътник желае да пие, това е знак за греховност и е праведен, ако продължи да тече.
Първите писмени сведения за извора са от османския пътешественик Евлия Челеби от 1662 г., който пише за извор с вода, която ту идва от една висока “кая”, ту се връща. Турската дума “кая” означава скала, но и грамада от скали. Иречек също пише за извор с жива вода в края на тухлен коридор. През 1969 г. при прокарването на горски път през грамадата при извора е открита главата на змея, а през 1970 г. туристическо дружество „Пектин“ от гр. Перник възстановява извора като чешма в сегашния му вид.
Температурата на изворната вода през по-голямата част на годината е около 9°С. Обемът вода, който излиза през устата на змея е около 10-15 l за време 10-13 s. Новата поява на водата зависи от дебита на извора в зависимост от сезона. При маловодие е след часове, а пролет пулсира, но не спира. В основата на чешмата от дясната страна на змеевата глава има античен преливник от керамични тръби. В близост до извора се намират три пещери, изследвани и описани от клуб „Екстрем“ - София. Пещерата „Живата вода“ с дължина 150 m с „неръкотворна“ икона на Богородица. Легенда твърди, че преди да се установи в Рилския манастир Свети Иван Рилски е бил отшелник във витошка пещера, която напуснал поради многото разбойници и наплива на поклонници, пречещи на неговото уединение. Вероятно това е пещерата “Живата вода”. До нея е пещера „Живата вода 2“ - 45 m дълга и „Извора“ с дължина 30 m. В землището на с. Боснек е и прочутата най-голяма на Балканския полуостров пещера „Духлата“.

Екип:

• проф. Рангел Гюров д.н. - преподавател
• доц. д-р Биляна Костова - преподавател
• доц. Атанас Близнаков д.н. - преподавател
• Теодора Величкова - студент
• Владислав Стоянов - студент
• Танчо Пърлев - студент
• Никола Дановски - студент